K Search
Прегърнах безнадеждността, притиснах я, опитах да я смачкам като бонбонена обелка... Тя бе единствения ми другар, когото познавах така добре, отпъдих няколко тежки надежди. Те болят.
Очаквам вести от теб скоро вече. Приготвям се за срещата ни, на която ще ми признаеш за съществуванието си. Ще отидем на онзи бряг, ще се потопим в мекия скут на морето, отпивайки чаша ароматен бриз. Ще се оставим на красивите му дълбоки ръце, да ни милват и люлеят...
Сладко е морето. Кристален шоколад.
Откакто не те обичам... Не те обичам и светът е по-широк и по-безпомощно студен. Откакто вече не те обичам, в мен живее правото да бъда или да не бъда в този или в който и да е миг от безкрайността. Но биването или моето небиване е като ледена немирност, уморителна тягостна мрачност, безсълзен ропот и мълчателен погром. Откакто вече не мисля за теб всеки миг, светлината в деня ми се стапя и мракът в нощта се разлиства като хищна трева. Откакто забравих, че те има, отправям молба към всяко листо и всяка капка дъжд да ме стопли... Трепетът на ръцете ти и пламъкът в очите ти бяха нежна, красиво-тленна искра. Убийствено препънати в крайността на неприсъствието на всекиго от нас в сянката на другия, ще се молим... За да минем по пътя си... За да минем.