Селото на моя татко. Татко... Да можех да се върна на десет!... Как отидохме с баба и тате до Лом на пазар... Поисках баба да ми купи обувките с най-високото и тънко токче... Тя каза: "Не може, баба, мъничка си още, а и татко ти..." След това ми купи бели обувчици и синьо сабо с катарама... Така обичах да потропвам с него... Носех из селото двете ми първи червила, които си купих тайно и само баба знаеше за тях... Все бях с лилавата си рокличка на бели точки. Исках да се омъжа за комшийското момче и все молех баба да ме води да се сгодим.
Козичката Ванюшка, козленцата Ваня и Мила, биволите Менка и Менчо, патенцата, гъските, кокошките, еребатите (яребатите) ми пиленца, пуйките... Барата, тополите край нея... Дядо ме запозна с белия пуяк Пунчо и оттогава бяхме неразделни... Дълбоката ми връзка с дядо... С баба... С татко... И днес искам да прекарвам целия ден върху велосипеда, както там... Но животът ми е такъв, че досега бе невъзможно. Винаги ще живеят в мен. И след като вече няма да ме има.